Ангел Русев, четирикратен европейски шампион по вдигане на тежести в категория до 55 кг, , състезател на ТСК-Русе, в специално интервю пред „Фокус“ и предаването „Спортът на Фокус“.
-Здравей, Ангеле, честита четвърта европейска титла при мъжете, постигна я на едва 22 години и то пред родна публика в столичната зала “Арена София“.
Здравейте.
-Кое те мотивира да продължиш да се състезаваш, въпреки че игра с контузия в ръката?
Първо ме мотивира, че съм в нашата страна, че съм на моя територия, че не съм в друга – чужда страна. И най-вече родителите ми и семейството ми, което беше там и на цяла България подкрепата, за което благодаря на всички, това ме мотивира. На мен ми е една допълнителна мотивация да виждам хора, от които съм обичан.
-Ти си неизменно на върха на европейските щанги при мъжете, при най-леките, в последните 4 години. Коя титла смяташ за най-ценна?
Най-ценна е титлата от миналата година в Ереван, Армения, тъй като беше посветена на моето момче Алдин. Тя е най-важна за мен, защото той правеше 40 дни, точно когато беше моето състезание.
-Сега присъстваше ли той с жената на твоя живот на трибуните в “Арена София“?
Не, малкият не бяхме го взели, тъй като 600 км от Русе до тук са наистина много за 1-2 дни разходка и не го взехме, оставихме го вкъщи. Но мисля, че вече на състезания от догодина, където и да бъде ще го взимаме с нас.
-Мислиш ли в бъдеще да го правиш щангист и него?
Не, по-скоро той каквото поиска, но имам нещо наум, защото моята съпруга Симона Илиева, тя е бивша джудистка и бих искал много той да се насочи към джудото.
-Добре. Предходната титла, както и ти каза я посвети на своя син, обявявайки новината в друго интервю за “Фокус“. Тази искаш ли да я посветиш на някого?
Тя също беше посветена на моя малък брат Красимир, който имаше рожден ден. Аз даже бях разпределил медалите преди да ги взема. Казах, че бронзовият остава за мен, едното злато за сина ми, едното злато за брат ми Красимир.
-Предстоят олимпийски игри, там евентуално ако спечелиш медал или титла, на кого би я или го посветил?
Бих искал нея да я посветя вече на моя личен треньор и на личната ми треньорка Кръстина и Радослав Атанасови, защото те са до мен от 2012 г. и в целия ми живот те са били за мен опора. И съм им много благодарен, и бих посветил на тях медал какъвто й да е. Важното е да участвам, да взема медал и ще бъде за тях.
-Да те върна на европейското първенство и малко преди него. Повлия ли ти по някакъв начин случилото се преди европейското. Става въпрос за арестите, проблемите на федерацията и т.н.?
Това първо бих искал да кажа, че не знам на 100% нещата какво се е случило или какво се случва все още. Попречи ни от една страна, защото старши-треньорът Иван Иванов го нямаше и за нас той, когато го няма в националния отбор е доста зле, защото ние сме свикнали да бъдем с него и той ни е една добра подкрепа и един добър мотиватор в живота и в спорта, защото е олимпийски шампион. Но за тази ситуация наистина не знам нищо, не мога да коментирам.
-Заставаш ли зад Иван Иванов като треньор на Националния отбор по вдигане на тежести към този момент?
Не само към този момент, както и преди конфликтите, така и ако продължат, не дай си Боже, бих винаги застанал зад него, защото той застана зад моя гръб. Той е до мен в залата, той е до мен при всяка една болка. Този човек ме е изкарвал, кракът ми нямаше мускул на едно световно първенство, още бях 17-годишен. И този човек ми помогна тогава аз да взема първия си медал от световно първенство. Винаги ще съм благодарен на Иван Иванов и винаги ще бъда до него.
-А как намираш организацията на това европейско първенство, съпоставяйки го с предходните три – провели се в Армения, Албания и Русия, съответно през 2023, 2022 и 2021 г., на които ти взе титли?
Да, горе-долу докарахме това, което видяхме в Русия, Ереван и Албания. Но при тях имаше друго, че някак си организацията им беше по-голяма. В такъв смисъл, че в по-дългосрочен план стартира, докато при нас нямаше доста време и нямаше време да се направи една добра организация. Но за което пак направиха нещо, имаше малко реклами и по-добре от другите спортове рекламираха спортът вдигане на тежести.
-А на какво се дължи, според теб, че предните европейски първенства в тези три държави Армения, Албания и Русия са имали по-голяма кампания преди самото европейско първенство, а тук е нямало такава – на недостатъчно време ли?
Време, защото първо европейското първенство щеше да бъде в Анталия, Турция. Там имаше проблеми с допинг и доста късно дадоха европейското на нас. И нямахме време. И мисля, че преди няколко дни в самата зала “Арена София“ е имало някакъв концерт. И трябваше за 24 часа да направят залата за следващия ден за състезание. Мисля, че наистина доста времето не им стигна.
-Каква е обстановката в тима ни? Има ли конфликти между състезатели или между треньори, или между треньори и състезатели в момента?
Между треньори и състезатели в момента, половината треньори нямат проблеми със състезателите. Но явно има треньор, който иска някак си да ни разедини. Едните тренират на друго място, другите тренират на друго място, което на нас ни пречи, защото ние извън спорта сме много добри приятели. Мисля, че никой не може да ни откъсне, нито мен, нито Христо, нито Карлос, никой не може да ни откъсне. Тези неща мисля, че ще отминат и трябва да отминат, защото това на нас не ни помага, а ни пречи.
-Добре, кой е този треньор?
В момента треньорът, който подготвя Карлос Насар, Божидар Андреев и т.н. Деян Пампорджиев – Пламен Братойчев. Не знам каква е причината те да бъдат на друго място на лагер, наистина. Дали иска да ни раздели, дали не. Мисля, че 50 на 50 не, защото той преди години помня, той идваше да ме тренира. Той ми помогна за движението “изхвърляне“, мисля, че той не е такъв човек да иска да ни разединява. Но не знам какво става наистина, нямам си представа. Ние с треньорите не комуникираме така, защото ние нямаме право да се бъркаме в тяхната работа.
-Добре, да поговорим сега и за финансите. Получихте ли всички заплати и премии, които преди ви бяха забавени и знае ли се каква премия ще получи всеки от вас за евротитла и медали в отделни движения и двубои от европейското първенство и кога ще се случи това?
За миналата година всичко получихме, което трябваше. Тази година януари месец, ние всяка година от 2015-2016 г. си знаем, че януари месец ние не получаваме заплати. Но имаше нещо като обещание от г-н Ариф Маджид, който ще ни отпусне някаква сума, за да можем да се подготвим за европейското първенство, да имаме някакви пари. Датата мисля, че беше края на януари. Не му се обадих, не съм го питал, защото лично аз съм говорил с него. После се обадих, защото наистина ми трябваха пари. Каза, че в петък късно са ги наредили и пуснали. Но все още нямаме получени пари, нямаме нищо. Относно премиите, след европейско първенство премиите долу-горе, след цялото европейско първенство, последната категория, идват 45 до 50 дни, но зависи кога ги пуснат. Сумата, която може да вземе един състезател при пълна категория от 17 човека, при три златни медала е 60 000 лева, което не е малко. Но тъй като ние нямаме 16 човека, ще получим половината сума на 60 000 лв., в случая при мен 22-23 хиляди лева, защото имаме бронзов медал в изхвърлянето.
-Така, значи да разбираме, че на теб трябва да ти бъдат изплатени 22 000 лв. плюс заплати за януари и февруари, така ли?
Да, заплати за януари и февруари, може би и за другия месец, защото не знаем скоро дали ще има, защото ние нямаме договори все още.
-Това само за теб ли важи или за всички състезатели?
За договорите ли?
-За парите говоря, за заплатите. Само на част от състезателите ли са забавени и въобще още нямат или на всички?
Не, всички все още никоя няма, защото когато се получат едни средства и трябва да се раздадат. Все още нищо не е получено и ние така знаем, все още не е получено нищо.
-А на какво се дължи това според теб?
Това явно се дължи на новото влизане на г-н Ариф Маджид, защото той, нали все пак е още нов президент, и явно документи. Не знаем защо, наистина. Ние не се бъркаме, ние се опитваме да питаме, но няма кой да ни го обясни по такъв начин, по който ние да можем да го разберем, защото при нас – състезателите ни се казва: “След 10 дена получаваш заплата, получаваш толкова пари“. Ние казваме “Окей“. Не искаме друго обяснение какво се случва, що се случва?“ При нас е това, но и това го няма вече даже, и това обяснение го няма.
-В олимпийска година сме, а ти си почти сигурен участник на най-големият спортен форум. Състезаваш се при 55-килограмовите, на олимпийската категория до 61 кг. Къде се чувстваш по-добре и ще можеш ли да изпълниш категорията за Париж?
Чувствам се по-добре естествено над 60 кг, имаме след месец и половина последно състезание, последна квалификация за олимпиадата и аз там трябва да вляза ударно, да мога да победя Иван Димов с двубоя, който той има – 293 кг, аз трябва да направя 294 кг, за да мога да бъда поне 99% участник на олимпиадата.
-Отново в интервю пред “Фокус“ каза, че при медал от най-големия спортен форум ще се оттеглиш от професионалния спорт, и то на 21-22 години. Още ли си на това мнение или има промяна спрямо изказването ти пред нас преди година и няколко месеца?
Няма промяна, защото ако участвам на Олимпиадата и взема медал, аз наистина приключвам да бъда състезател. Бих искал да бъда треньор, даже и помощник-треньор на националния отбор, защото тази работа повече ми харесва и ми се отдава. Аз го виждам, опитвал съм се да тренирам състезатели, които са в националния отбор и ми се отдава наистина. И съм ходил по състезания и съм помагал и за федерацията, документи и така, и всичко, просто ми се отдава на мен.
-Не мислиш ли, че има още какво да дадеш на българските щанги като състезател?
Мисля, че има още какво да дам. Но това, което мога да дам най-голямото, то от олимпийски медал по-голямо няма. Бих искал да взема медал от олимпиадата и после бих искал да правя добри състезатели пак за нашата страна, защото аз не бих заминал за друга страна да бъда треньор или даже и състезател.
-Сега освен, че тренираш като професионален атлет, подготвяш ли вече състезатели?
Да, имах един мой колега, който отново влезе в националния отбор и който се подготвяше за 67 кг категория, това е Здравко Пеловски и с него 3-4 седмици горе-долу се занимавах аз. Тренирах аз и се опитвах да тренирам и него. Достигнахме резултат, който никак не е лош за тази категория и за това кратко време. Затова аз и мисля, че наистина ми се отдава да бъда и треньор.
-Кажи ни сега какви тежести вдигаш на тренировки и можем ли да видим при 61-килограмовите двубои от теб от 300 кг и нагоре, което би означавало може би медал?
За 2 месеца подготовка преди Световното първенство миналата година в Рияд, аз достигнах тежести от 128 кг (изхвърляне) и 160 кг (изтласкване), което долу-горе, ако гледаме и на европейско първенство онзи ден, мога и да стана европейски шампион с тази тежест. Тя не помага да взема на олимпиадата медал, но мисля, че имам още няколко месеца и ще направя 300 кг двубой. Този двубой на тази категория е доста възможен.
-Сега сме средата на февруари месец, до игрите има още няколко месеца. Смяташ ли, че за тези месеци можеш да пребориш и конкуренцията и контузията в ръката, и килограмите? Да видим Ангел Русев с медал от олимпийските игри и двубой от над 300 кг?
Контузията – тя си се самооправя, защото аз когато сваля, тя тогава се появява. Аз когато кача килограми нямам проблеми, аз съм участвал и на други състезания, когато съм бил по-тежък, нямам проблеми тогава с ръката. С цели 10 кг съм изхвърлял повече, даже и 15, отколкото изхвърлих онзи ден. Ще ми стигне времето, мисля, че ще ми стигне, защото аз още сега – след интервюто отивам в залата да тренирам. Вчера казах на треньора ми, че ние нямаме време и трябва да вляза в залата да тренирам.
-Пожелавам още много медали и титли на националите и на теб.
Благодаря. Искам и за финал да благодаря на доктор Панайотов за подкрепата, която имаме и че ни помага не само в спорта, но и в живота.
