В УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“ лечение на инсулт с венозна тромболиза се прилага от края на 2018 г., като болницата е носител на девет награди от Европейското дружество по инсулт
Д-р Росица Кръстева завършва Медицинския университет в Плевен през 1997 година. През 2013 г. придобива специалност по Нервни болести в МУ Варна, където е докторант към катедра по Нервни болести. Д-р Кръстева ръководи отделението по Нервни болести на УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“ от създаването на болницата през 2013 година. Член е на Управителния съвет на Районната колегия на Българския лекарски съюз в Русе. Взема активно участие на национално и регионално ниво в организации за лечение на инсулт. Д-р Кръстева работи активно в насока превенция, бързо и качествено лечение на инсулт и намаляване на пораженията върху организма.
Д-р Кръстева, темата за инсулта е винаги актуална, тъй като мозъчно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност по целия свят. Кога възниква мозъчния инсулт?
Исхемичният мозъчен инсулт или т.нар. мозъчен инфаркт възниква, когато се прекъсне напълно или частично кръвотока към дадена част от мозъка поради запушване на артериален съд. Засегнатата мозъчна тъкан, която не получава достатъчно кислород и хранителни вещества загива. Доказано е, че за една минута оставени без достатъчно кислород загиват почти 2 милиона мозъчни клетки, които не могат да се възстановят. Единствено бързото (до няколко часа) възстановяване на кръвотока може да възвърне напълно функциите на засегнатата част на мозъка или да намали дългосрочните увреждания и ускори възстановяването. Поради тази причина инсултът се определя като свръхспешно състояние, изискващо своевременна и компетентна медицинска намеса.
Мозъчният инсулт е една от водещите причини за смъртност и инвалидизация в Европа, като нашата страна е на челните места по тези показатели. Прогнозите показват, че ако се пренебрегват фактите и не се вземат мерки на национално ниво, броят на инсултите ще се увеличава през следващите десетилетия. Важен допринасящ фактор е застаряването на населението, като до 2030 г. се очаква да се увеличи с над 20 %. броят на хората на възраст над 60 години в Европа.
До какви последици води мозъчния инсулт?
Много семейства в България са засегнати от последиците на това социално значимо заболяване, за съжаление има и много млади хора в трудоспособна възраст, които са жертви на инсулта. Социално-икономическите последици за обществото също са огромни, защото една немалка част от пациентите остават с инвалидност до края на живота си.
Статистиката за заболяемостта от инсулт не е благоприятна и докато преди няколко години се считаше, че всеки шести човек до края на живота си ще получи мозъчен инсулт, отскоро това се касае за всеки четвърти.
Какви мерки могат да се предприемат по отношение на превенцията?
За щастие съществуват убедителни доказателства, че инсултът е предотвратимо, лечимо и управляемо заболяване. Съществуват възможности за драстично намаляване на тежестта от инсулт, включително и на дългосрочните му последствия. Това изисква съвместни действия на здравните и социалните институции, други държавни органи, научни организации, неправителствени и други организации за борба с инсулта, здравните специалисти, с водеща роля на неврологичната общност, клинични и предклинични изследователи и здравната индустрия.
За кои рискови фактори трябва да съблюдават хората?
Отговорни за развитието на мозъчно-съдовата болест, в това число и мозъчния инсулт са множество рискови фактори. Много от нашите пациенти с инсулт са едновременно с по няколко такива рискови фактори, на които не обръщат внимание, въпреки че са широко известни. Съвременните данни показват, че над 150 000 българи имат повече от един рисков фактор. Към тях спадат хронични заболявания като артериалната хипертония, захарния диабет, сърдечните заболявания – ритъмни нарушения и най-вече предсърдното мъждене, миокардния инфаркт, затлъстяването и високите нива на лошия холестерол и триглицеридите. Към рисковите фактори се причисляват и често срещани вредни навици – тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и медикаменти, наркотични вещества, застоял начин на живот и др. Видно е, че много от тези рискови фактори могат да бъдат контролирани, но като цяло пациентите подценяват тяхното значение. Лошо контролираният захарен диабет и високото кръвно налягане, например обикновено протичат без сериозни, алармиращи симптоми и вероятно поради това пациентите ги неглижират и не се лекуват адекватно.
Освен промяната в начина на живот има ли и други рискови фактори, които могат да бъдат контролирани?
Един основен рисков фактор за мозъчен инсулт са т.нар. стенози (стеснения) на сънните и вертебралните артерии, кръвоснабдяващи мозъка. В повечето случаи те протичат безсимптомно или само с леки неспецифични преходни симптоми, които се пропускат от пациента и близките, дори от лекари. Такива симптоми могат да са краткотрайно изтръпване или слабост на крайници, краткотрайна обърканост или нестабилност и се наричат „преходни нарушения на мозъчното кръвообращение“. Тези пациенти са с повишен риск от повторни мозъчно-съдови исхемични нарушения или инсулт (до 10% в първите 48 часа) и се нуждаят от спешни диагностични мерки за установяване на причините. При такива симптоми е задължителен незабавен преглед от невролог и извършване на изследвания – електрокардиограма, доплерова сонография, скенер на мозъка, както и кръвни изследвания. Оказва се, че най-често като причина се откриват стеснения на артериите и предсърдно мъждене. Почти една пета от исхемичните мозъчни инсулти се дължат на запушване на мозъчна артерия от кръвен съсирек, от сърдечен произход при предсърдно мъждене. За да се предотвратят тези инсулти е достатъчно пациентите с предсърдно мъждене да приемат лекарства, наречени антикоагуланти.
Много често рисковите фактори се съчетават и затова е важно хората в рисковите групи дори при липса на оплаквания да бъдат проследявани от невролог и насочвани при необходимост за специализирани изследвания на мозъчното кръвообращение. Преживелите мозъчен инсулт пациенти също се нуждаят от регулярни контролни прегледи и подкрепа от специалист – невролог и трябва да бъдат уверени, че получават своевременна и подходяща вторична превенция.
Д-р Кръстева, наскоро УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“ подкрепи инициатива, целяща да обучи деца в симптомите на инсулт. Болницата предприема ли и други действия в посока превенция на заболяването?
При хората с по-нисък социално-икономически статус рисковите фактори за инсулт са по-разпространени и достъпът до здравни услуги е по-ограничен, затова са необходими усилия за осигуряване на повече осведоменост и по-широк достъп до скриниращи програми за профилактика. Според Европейския план за борба с инсулта за периода 2018-2030 год. целта е всеки човек в Европа да има достъп до персонална оценка на риска от инсулт и необходимото адекватно лечение. В тази връзка УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“ ще стартира поредица от обучителни и скриниращи програми, безплатни прегледи и изследвания от невролози, насочени към профилактика на мозъчния инсулт.
Лечим ли е инсулта и кои са съвременните методи за неговото овладяване и намаляване на последствията?
Мозъчният инсулт е лечимо заболяване, но единствено специализираните звена за лечение на инсулт, където работи мултидисциплинарен екип от специалисти в лечението на инсулта, имат гарантирани положителни резултати. Някои интервенции, които доказано имат добри резултати, като венозната тромболиза, може да се извършват само там, където има добре организирани условия и екип за провеждането им. Това важи и за по-новите процедури като тромбектомия – механичното изваждане на тромба от запушения кръвоносен съд.
С подкрепата на Българското Неврологично Дружество, което през последните години осигурява непрекъснато повишаване на квалификацията на невролозите в областта на профилактиката и лечението на мозъчния инсулт, се наблюдава плавно повишаване на броя на извършените тромболизи в България и нарастване на броя на болниците, които прилагат този съвременен метод на лечение. Първата тромболиза в България е извършена през 2005 год. в гр. Пловдив. През 2006 год. направените тромболизи са 0,04%, през 2009 г. – 0,1%, през 2016 г. – 0,6%, през 2018 г. – 1,6 % и през 2022 г. – 2,5 % от всички исхемични инсулти. По време на Ковид пандемията, която сериозно засегна всички сфери на здравеопазването в България, в това число и невролозите, броят на пациентите с исхемичен инсулт, постъпващи в болниците относително намаля, но за сметка на тежките случаи, което доведе и до повишена смъртност. Въпреки сложната епидемиологична обстановка през изминалите две години се проведоха няколко онлайн срещи и обучения на тема мозъчен инсулт, като през есента на 2022 г. се проведе присъствено поредната академия, организирана от Дружеството по неврология и Международната организация по инсулти ANGELS, като там бяха обсъдени предизвикателствата и проблемите при лечението на инсулта в България. В УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“ лечение на инсулт с венозна тромболиза се прилага от края на 2018 г., като болницата е носител на девет награди от Европейското дружество по инсулт, които се присъждат за отлични показатели в болничната организация за лечението на инсулти. През изминалите 4 години запазваме трайно второто място в България по извършени венозни тромболизи на пациенти с исхемичен мозъчен инсулт. Това предопределя и голямата ни отговорност като екип да разширим обхвата на дейността си в посока на профилактиката на инсулта чрез повишаване на информираността сред населението за контрола на рисковите фактори, симптомите на инсулт и ранното откриване и лечение на състояния, причиняващи това заболяване.
