На 25-ти май – Световен ден за борба с болестите на щитовидната жлеза детският ендокринолог от Лечебни заведения „МЕДИКА“ д-р Мариана Москова припомня симптомите, които могат да покажат нарушения във функцията на органа:
Заболяванията на щитовидната жлеза са често срещани не само при възрастните, но и при децата. Те засягат близо 1 милион българи.
Щитовидната жлеза изработва хормони, които контролират растежа, съзряването на тъканите и органите, обмяната на веществата и енергията, обмена на калция в клетките, растежа и развитието на костната система. Недостатъчната функция на жлезата се нарича хипотиреоидизъм, а повишената – хипертиреоидизъм.
Хипотиреоидизмът може да бъде вроден и придобит.
Вроденият хипотиреоидизъм най-често се дължи на аномалия в развитието на щитовидната или хипофизната жлеза или в неправилната им функция. Причина за това могат да бъдат различни генетични и външни фактори.
След раждането щитовидната жлеза може да бъде увредена от действието на собствени или чужди антитела, от други тежки общи заболявания, от радиация или при хирургическа намеса в областта на шията. Най-честата причина за придобит хипотиреоидизъм е директното въздействие на имунната система върху щитовидната жлеза. Това заболяване е известно като автоимунен тиреоидит или тиреоидит на Хашимото.
Най-честите признаци на хипотиреоидизъм са: лесна уморяемост, умерено наддаване на тегло, зиморничавост, суха кожа, косопад, запек, забавяне на растежа и други. Понякога отпред на шията може да се забележи и опипа подутина, която представлява увеличена щитовидна жлеза – така наречената „гуша” (струма).
Независимо от причината, лечението на хипотиреоидизма се провежда със синтетичен тиреоиден хормон, наречен левотироксин. Дава се под формата на таблетка или сироп един път дневно (сутрин) и в повечето случаи лечението продължава през целия живот.
Хипертиреоидизмът е състояние, при което има повишено количество на щитовидни хормони в кръвта. Най-честата причина за хипертиреоидизъм е автоимунен хипертиреоидизъм – по-известен като Базедова болест. В този случай човешката имунна система произвежда антитела, които стимулират жлезата към свръхактивност. Симптомите на хипертиреоидизъм включват: уголемяване на щитовидната жлеза, загуба на тегло, обилно потене и чувство за горещина при нормална за другите хора температура, учестен пулс и усещане за сърцебиене, затруднено справяне с учебния материал, смяна на настроението и прекалена възбудимост, трудности при заспиване и лош сън, уголемяване и изпъкване на очните ябълки, треперене на ръцете, ускорен чревен пасаж – изхождане на нормални изпражнения няколко пъти дневно или поява на диария, внезапно и бързо израстване на височина и проява на признаци на пубертет у деца в предпубертетна възраст, главоболие, повишено кръвно налягане, повишена кръвна захар, често уриниране, повишена жажда и др.
Лечението на хипертиреоидизма се провежда по няколко метода. Най-честият е използването на антитиреоидни медикаменти, които потискат производството и отделянето на тиреоидни хормони от щитовидната жлеза. Друг метод е използването на радиоактивен йод. Използва се под формата на капсула или течност за поглъщане. Оперативното премахване на щитовидната жлеза е ефективен начин за лечение на хипертиреоидизма. Често хората при притеснения и съмнения за заболяване на щитовидната жлеза започват сами да се информират и да провеждат изследвания. Това понякога е ненужно, понякога недостатъчно и води до забавяне на правилното диагностициране.
Правилният подход е хората с горепосочените оплаквания и симптоми да се обърнат към личния си лекар. Той трябва своевременно да ги консултира с ендокринолог, за да се постави правилна диагноза и за да се избере най-подходящият начин на лечение.
