Хонор.проф. д-р Камен Милков е потомствен русенец. По образование е ветеринарен лекар, магистър по ветеринарна медицина. Доктор хонорис кауза на университет по традиционна монголска медицина. През 2003-2004 г. е директор на Националната ветеринарно-медицинска служба на България. Общински съветник мандат 2011-2015 г. От 2018 г. е почетен консул на Монголия в България. Учредител и управител на фондация „Русчукъ“. Сега е кандидат за общински съветник от Местна коалиция МИР.
-Д-р Милков, като почетен консул на Монголия какво бихте направили за развитието на Русе?
-Тъй като съм може би единственият участник, дори и в национален мащаб, който като дипломат се кандидатира за общински съветник, мога да кажа, че много е важно да имаме добра международна популярност, за да може да допринесем за развитието на общината и областта във всякакъв аспект. Това донякъде аз съм го изпълнил като задача и предстои да се развива и в бъдеще. През миналата година успях да направя побратимяване на Русенска област с област Баянхонгор в Монголия, а в по-дългосрочен план има сериозен интерес на русенски бизнесмени към търговски взаимоотношения с представители на бизнеса в Монголия. През декември м.г. направихме може би първата сделка, която беше много важна за мен, защото поставихме началото на реални икономически отношения между двете държави. Много е важен и подписаният по моя инициатива Меморандум за сътрудничество между РУ „Ангел Кънчев“ и Университета по традиционна монголска медицина в Улан Батор. Този проект дава възможност за двустранен обмен на медицински специалисти, той е в ход от миналата година, а сега вече е устойчив и ние регулярно разменяме медицински специалисти между България и Монголия. В момента двама българи заминаха отново за Монголия, където се обучават по традиционна монголска медицина.
-Освен дипломатически опит, имате и опит като общински съветник в Русе в мандат 2011-2015 г. Кои са проблемите, по които бихте искали да работите?
-Действително имам достатъчно опит, за да мога да кажа, че ще бъда изключително полезен в новия Общински съвет. При предишния ми мандат бяха приети решения на ОбС по мои предложения, които смятам за конструктивни и в пряка насоченост към русенските граждани. Сред тях например е изграждането на електрически зарядни станции за електромобили. Това е бъдещето на света – преминаването на автомобилите от конвенционални горива към електрическа енергия, която е екологична. Друго предложение беше увеличаване на заплатите на русенския Духовия оркестър, сега Биг Бенд, което не срещна добро отношение от тогавашната опозиция и едва се преборихме за 6 %, макар че предложението беше 10 процента. По мое предложение бяха удостоени със званието „Почетен гражданин на Русе“ г-н Игнат Канев и г-н Найден Тодоров като тогавашен директор на Русенската опера.
В настоящия момент ме тревожи липсата на инициативност по отношение на развитието на Русе.
-Какво имате предвид?
-През мандата си като общински съветник правих няколко опита да стигна до ръководството на общината за намиране на решение за т.нар.площадка, която ние наричаме неправилно Летище Русе. Водих неколкократни разговори с настоящия кмет, без резултат. За летище карго, със сериозни инвеститори, но всичко това беше отклонено. Сега се дават 100 000 лв. на година само за охрана на тази площадка, която изобщо не е летищна площадка, а обикновен паркинг. Не знам колко години ще продължи това, при положение, че няма никакво решение. За да се тръгне към проекта изграждане на Летище Русе, процесът е съвсем в различна посока.
Ако продължаваме в същия дух – да няма развитие по отношение на важни неща като Летище Русе, Корабостроителницата, строежът на втори мост, Индустриалния парк с привличане на нови инвеститори, град Русе постепенно ще има затихващи функции. Повечето от гражданите се заблуждават, че Русе е над 100 000 души, но те са много по-малко и по този начин ние постепенно го правим един затихващ, умиращ град.
-Как виждате решението на проблема с чистотата на въздуха?
-Това е един от най-наболелите въпроси. Много хора започнаха да се упражняват по темата за замърсяването на град Русе. Аз бих казал, че най-големият враг на знанието не е незнанието, а илюзията за знание. И именно упражняването на темата за екологията от бивши, настоящи кандидати за кметове и кандидати за общински съветници показва по-скоро липсата на знания и познания по темата. На Русе не са необходими нито мобилни станции, нито специализирани терминални станции, които да измерват най-различни замърсители, а трябва просто да се приведат предприятията, които са генератор на тези замърсявания, в правилния ред. На всички е ясно, че повечето от предприятията имат процеси на изгаряне. Там е необходим постоянен и непрекъснат мониторинг на димните газове. В нито едно от тях това не е спазено, затова нека да бъдат така добри да въведат всички тези изисквания на българското законодателство и тогава ще видите как в град Русе няма да има замърсяване на въздуха.
В Русе наистина са настанени доста сериозни промишлени предприятия, които не допринасят толкова за икономиката и качественото развитие на града, колкото за замърсяването му. В случая ние какво направихме – доказахме една световна истина, че „Мерцедес“ отиде в Русия, „Фолксваген“ в Турция, а в България се донесе боклукът на Европа, което за съжаление е много тъжен факт.
-Вие имате отношение и към културата. Имате ли идеи за развитието й?
-Аз съм човек, който уважава културните събития и културните институции в нашия град. Стремя се по някакъв начин да помагам за това. Учудващо е, че в град Русе няма разбиране в тази насока. За пример ще дам община Благоевград, която само за издръжката на изключително популярния ансамбъл „Пирин“, емблемата на Благоевград, се дават около 1,3 млн.лв. годишно. Ние имаме ансамбъл „Найден Киров“, който за град Русе също е емблема. Ще се борим да бъдат отпуснати достатъчно средства, за да могат да прославят нашия край. Имаме предложение и за цялостна промяна на концепцията на фестивала „Мартенски музикални дни“, защото искаме Русе да се превърне наистина в една столица на културата, а не всяка година да гледаме един протяжен фестивал в рамките на две седмици, на който идват не толкова популярни състави. Бихме искали Русе да стане столица на световно известни изпълнители и състави. Сегашната управа е загърбила културата – показателен е фактът, че повечето от ръководителите изобщо не са отваряли вратите на културните институции, камо ли да допринесат нещо за тяхното развитие. Ние ще се стремим да променим тези неща и да преминем към нов етап в развитието на нашия град. Предлагаме също да се възобнови ежегодният Фолклорен фестивал на дунавските държави, който преди години бе едно невероятно културно събитие. Като учредител и управител на фондация „Русчукъ“ организирах със съдействието на Регионален исторически музей-Русе конференция „Русе и модерността“, в която поканихме редица историци и историографи и представихме книги, свързани с историята на град Русе, както и много други инициативи. В качеството си на дипломат и на управител на фондацията ще настоявам в бъдещия ОбС да се възстановят прекратените връзки с побратимените с Русе градове, които бяха прекъснати след 1990 г. – Рига. Потсдам, Симферопол, Братислава. Те могат да се превърнат в потенциални мостове за бъдещи международни икономически и културни контакти за нашия град.
-Река Дунав е изключително важна за Русе. Ще се обърне ли градът към нея?
-Точно в тази връзка е много важна по-нататъшната концепция за развитие на туризма и използването на река Дунав. Столетия наред град Русе се е развивал благодарение на нея, а сега ние сме я загърбили. Превърнали сме се в едно малко пристанище на Велико Търново. В Русе акостират между 350 и 400 пасажерски кораба на година, идват автобуси от други населени места, вземат туристите и ги откарват във Велико Търново, където те оставят парите си. В Русе няма нищо освен една обиколка на катедралния храм. Нямат обяд, нямат разходки, нямат посещение на нашите музеи – всичко това е плод на недалновидната политика в областта на културата и туризма. Ние искаме това нещо да се промени, политиката, която община Русе може да наложи на туроператорските фирми, може да бъде коренно променена. Ние сме единствените, които имат само един ресторант на брега на Дунава, където туристите да консумират дунавска риба, докато в съседно Гюргево има поредица от заведения на брега. Тази ниша трябва да се разработи и река Дунав да се превърне в емблема на Русе.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
Платена публикация
