Д-р Антоанета Димитрова е част от екипа на Комплексния онкологичен център в Русе от 13 години. Завършила е медицинската си специалност в университета в Плевен, а работният й път минава не само през България, но и през Африка и Германия. Благодарение на своя богат професионален опит, ерудираност и положителна нагласа, д-р Димитрова е търсен и обичан специалист в онкодиспансера.
-Д-р Димитрова, какво е влиянието на лошия въздух върху здравето? Сериозно ли е положението в Русе ?
– Категорично има връзка между вредната среда на живот и нашето здраве. За съжаление, Русе не може да се похвали с чист въздух и това дава своите негативни последици върху населението. Първо започват да се обострят всички хронични заболявания на горните дихателни пътища – обструктивен бронхит, астма, ринит, алергични заболявания. Като прибавим вирусните инфекции, които са чести, това влошава общия здравен фон на организма. А продължителното живеене в такава среда води до мутирането на нормалния геном на клетката и превръщането й в ракова. Все повече са случаите на тумори на глава и шия, тумори на дихателната система, тумори на пикочния мехур. Много проучвания през последните години доказаха, че работата с петролни продукти и вдишване на изпаренията им често води до карцином на пикочния мехур. В Русе наблюдаваме нарастване на заболели от карцином на белия дроб, който няма специфична симптоматика и затова се открива в късен стадий.
За да не бъда голословна, ще подкрепя тезата си с доказателства от регистъра за онкологични заболявания, който показва следното:
Новорегистрирани заболявания от карцином на бял дроб за Русе за 2022 година са 101 случая, а за 2023 година 111. Да направим сравнение с Разград и Силистра.
През 2022 година в Силистра са регистрирани 47 нови случая, а през 2023 година са 33. В Разград през 2022 година те са 45, а през 2023 година са 22 новозаболели. Демографски областите Силистра и Разград са по-малки от Русе, но все пак прави впечатление, че за 2023 година заболеваемостта там е двойно намалена. А в Русе продължава да се покачва.
Ще припомня, че по време на ковид пандемията, когато масово се правеха снимки на бели дробове, бяха открити случайно доста белодробни карциноми, като за 2021 година в Русе те бяха 117.
-Как става така, че здравата клетка се превръща в ракова?
– Промените са на много ниско, молекулярно ниво. Лошата среда на живот рефлектира директно върху ДНК и РНК веригите в нашите клетки, които се нарушават съществено. Представете си да редите стена с хубави и здрави тухли, но няколко от тях се окажат дефектни. Цялата стена ще падне. Същото се случва и с нашия организъм. Продължителното въздействие на замърсена среда върху тялото ни уврежда клетките и те може да мутират до ракови.
Ние като общество трябва да обърнем внимание на боледуването, особено на децата. Дори и при най-баналната инфекция вирусът нарушава общия здравен фон и създава благоприятна среда, т.е има предпоставка за мутиране на клетките.
-Казвате, че ракът на белия дроб е много тежко заболяване, което почти няма симптоматика. Дайте ни пример от Вашата практика от последните месеци, при който има добро развитие за пациента.
-Един от последните случаи е на 60-годишен мъж с 4 стадий карцином на бял дроб. Той дълги години е работил в среда за преработка на тежки метали, дългогодишен пушач /над една кутия на ден/. В неговия случай се сблъскахме с тежък болков синдром в покой и движение. Проведохме дефинитивна лъчетерапия, в хода на която болковият синдром отзвуча. Към момента се отчита възстановяване на качеството на живот на пациента, при който очакваме да постигнем пълен локален туморен контрол.
-Как психоемоционалната нагласа на пациента влияе на неговото лечение?
– Първото, което разяснявам на моите пациенти, е какво представлява самото лечение, включително какви нежелани реакции да очакват. Много е важно пациентите да се доверят и да съдействат, защото, когато са положителни в своята нагласа, се постигат прекрасни резултати в лечението. Пациентът трябва да разбере, че сме заедно в борбата с рака. И тук категорично казвам, че 50% от лечението е вярата на пациента, че ще оздравее. Много примери мога да дам в това отношение.
Сега се сещам за пациент с карцином на устната кухина. Млад човек, тежка диагноза. Дълго говорихме за лечението, за нежеланите реакции, за това как ще се чувства. Той не можеше да се храни, отслабна с 20 кг, докато провеждахме лъчелечение. Но през цялото време казваше, че знае какво се случва и е спокоен. В крайна сметка се отчете пълен туморен контрол. Това се дължи на неговата увереност и доверие в нас. Борбата беше взаимна. И ние победихме.
