„Евро“ с 42,5%, „безобразие“ с 32,8 на сто и „протест“ с 25,1% от гласовете са знаковите думи за 2025-а за България. Това показва вотът на хората в традиционното проучване „Думи на годината с „Как се пише?“. На четвърта позиция, само на половин процент от „протест“, е „волейбол“, а на следващите места се нареждат „мършляк“, „джен зи“, „когато па-“, „главно Д“, „бюджет“ и „локали“. Някои от думите са части от по-големи изрази, които лесно се подразбират – „Кой разпореди това безобразие?“, „държава с главно Д“ и др.
Инициативата за пета поредна година откроява най-важните теми за изминалите 12 месеца през употребата на думите както сред хората, така и в медиите. Във финалната анкета всеки можеше да гласува за три думи и изрази, които са белязали 2025-а, а медийният анализ отново е предоставен от системата за глобален медиен мониторинг Sensika. Неизненадващо думата, която е отбелязана и в двете класации, е „евро“.
„Двете големи теми на изминалата година намериха своето логично отражение. Първата е присъединяването ни към еврозоната. Втората – протестите, изпъкна в самия край на 2025-а – този факт заедно с взривната им сила се оказаха решаващи за високия резултат на „безобразие“ и „протест“, смятат д-р Павлина Върбанова и Доротея Николова, организатори на изследването. Те напомнят, че през 2024 година на челното място застана „Шенген“, което ясно сигнализира за европейската ориентация на българите, а към заключението им се присъединяват и останалите членове на журито.
„Двете думи начело на класацията – „евро“ и „безобразие“, досега май не са попадали толкова точно в „десетката“ на политическата година. Те представят едновременно най-големия ѝ успех, най-драматичния ѝ проблем и най-трудния ѝ избор. Еврото, освен нова валута, е знак в ръцете на всеки от нас за успешния финал на западноевропейската ни интеграция“, допълва доц. Георги Лозанов. По думите му проблемът е все старият – безобразията при упражняването на властта, като тази година към тях се прибавя и използването на репресивния апарат на държавата срещу опозицията. Трудният избор за гражданите е дали да се примирят с безобразията заради успеха с еврото. „Решението им се съдържа в третата дума от класацията – „протест“, категоричен е той.
Веселина Седларска е убедена, че никой от анализите за миналата година не е толкова кратък, ясен и точен, колкото списъка с 10-те думи, които бяха предложени от журито за гласуване след обсъждане на предложенията, дадени от хората. „Това е българската 2025 година – приемане в еврозоната и гняв от корупционното и арогантно управление. И една светла искра – волейболната гордост. На хората, на които думите не харесаха, казвам: вината не е в огледалото“, продължава тя.
Казаното допълва и още един от членовете на журито – Иван Ланджев: „Вижте, и на мен ми се иска хората да са гласували за по-стоплящи думички, но живеем, където живеем, и никой няма да вкара в такава класация „ласка“, „пудел“ и „цветенца“. Безобразието е паролата на десетилетието, че и отвъд“. Според него от 12 години в България се протестира срещу едни и същи одиозни фигури, а междувременно нормалността плахо си пробива път и нещата се случват, просто с много по-бавни темпове, отколкото ни се иска. „Влязохме в Шенген (разгеле), приехме еврото, което е естественият ход на нещата, естествено е и да бъде дума на годината“, завършва той.
Проучването сред нагласите на хората протече в три етапа. В първия – от 5 до 9 януари – всеки имаше възможност да даде предложения за думи на годината на страниците на „Как се пише?“ във Facebook, Instagram, Threads и в Х. Във втория етап от 30-те предложения с най-много гласове 5-членното жури отся 10. Кои 3 от тях са най-значимите за нас като общество, избрахме в анкета от 12 до 17 януари в третия, последен етап.
През 2024 г. думите, белязали общественото съзнание, бяха „Шенген“, „дубайски шоколад“ и „санитарен кордон“. За 2023 г. първенци бяха „изкуствен интелект“, „сглобка“ и „времеубежище“. През 2022-ра на челни позиции се озоваха „война“, „инфлация“, „Украйна“ и „избори“. А през 2021-ва на първите три места в анкетата се наредиха некнижовната дума „преценям“, „антиваксър“ и „изчегъртване“.
Журито за 2025 г. обичайно беше съставено от дългогодишни наблюдатели и участници в обществените процеси у нас и езикови експерти: д-р Павлина Върбанова – създателка на платформата „Как се пише?“, доц. Георги Лозанов – философ и медиен експерт, Веселина Седларска – журналистка и писателка, Доротея Николова – учителка по български език и литература и журналистка, и д-р Иван Ланджев – поет и есеист.
