За децата с увреждания се говори най-много около празниците, когато се организират различни благотворителни кампании. Борбата за нормален живот на различните деца обаче се води ежедневно, а истината за нея знаят само семейството и рехабилитаторите. Те преживяват емоционално всеки успех и всеки провал, но не се предават, защото вярват, че победата над болестта не е невъзможна.
Елина Тодорова от Русе е рехабилитатор от осем години в център „Хигия“, който работи с деца с увреждания. Казва, че наблюдава положителна промяна в отношението към различните деца.
„В началото децата не излизаха, нямаха контакт с останалите, не стъпваха в училище, в детските градини не ги приемаха. От няколко години това вече започна да се променя, хората започнаха да се отварят, започнаха да помагат на тези семейства с деца с нарушение в развитието и не трябва да се отчайват родителите“, споделя Елина Тодорова.
Много от децата посещават обикновени детски градини и училища. Родителите им редуват занятията с рехабилитация, за да не се чувстват различни. Такъв е случаят и с 6-годишният Мартин, който се бори с детска церебрална парализа
„Той е ученик, ходи на предучилищна. Нищо, че изглежда толкова малък, той си е един 6-годишен младеж, който си прави всичко, което правят 6-годишните. Има си режим, който си спазва стриктно. Марти разбира всичко, което се случва около него, животът го интересува, той е много жизнерадостен, много усмихнат, много се радва на всичко, но с рехабилитация това ще стане по-скоро. Рехабилитацията го поддържа, тя трябва да се прави ежедневно“, казва майката Виктория Рахнева.
За да има прогрес при децата с увреждания, са нужни две основни качества – любов и търпение.
„Любов към работата, търпение към децата, защото всяко дете е различно и всеки ден то е различно. Когато се борим месеци наред за едно нещо и когато детето успее да го постигне, просто сме се разплаквали – родители, ние, защото това е, виждаш плода, който си посял, и виждаш радостта в очите на родителите, виждаш благодарността, виждаш и детето, че то успява да стане по-самостоятелно за себе си, което е много важно“, казва рехабилитаторката.
Тенденцията е все повече родители да се обединяват, за да обменят опит и да се подкрепят взаимно, докато търсят най-доброто за своите различни деца.
