Русенският депутат Велико Минков напусна парламента заедно с още трима свои колеги от „Продължаваме промяната“ – Радостина Ценова, Иван Христанов и Христо Даскалов. Единствен от четиримата мотив за оттеглянето си посочи Велико Минков. От трибуната на парламента той изнесе реч, в която цитира интервю с големия банкер Атанас Буров:
„Конституционният съд е отсъждал вече в дело номер 5 от 2001-ва година, че мандатът на народните представители започва да тече от деня на изборите, в които са избрани.
В този смисъл, ако един депутат иска да бъде освободен предсрочно, трябва да подаде оставката си пред Народното събрание, а не Централната избирателна комисия.
Мотивите за моята оставка са предимно лични, но все пак ще използвам повода да ви споделя откъс от книгата с интервюта с Атанас Буров на Михаил Топалов-Памукчиев. В този откъс авторът пита банкера относно най-великите българи: (цитирам съкратено)
„-Кой е бил най-велик от тях? Този, който Вие обичате и тачите?
Буров отговаря: Най-велик е бил Христо Ботев. След него Левски, Бенковски, Панайот Волов.
Памукчиев озадачено пита: Защо слагате и Панайот Волов? Защо не Тодор Каблешков, Захари Стоянов?
Буров: Питате ме, господин Памукчиев, защо слагам Панайот Волов в числото на четиримата най-велики българи. Слагам го, защото само той, подчертайте това, само той, единствен човек в българската история се отказа от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко за Отечеството си, за България. Когато го избират за апостол, за главен апостол на Четвърти революционен окръг в Гюргево, през зимата на 1876 година, той взема за един прост караабаджия от Копривщица – Георги Бенковски, за помощник. И после, като вижда, че този прост караабаджия е гений, че е роден за водач, за пълководец, че е по-добър и по-достоен от него, предава нему своите пълномощия, той минава на втора линия, а Бенковски излиза начело“.
Такъв случай в световната история няма. Това е един-единствен случай. И това го прави българинът от Шумен — Панайот Волов.
Уважаеми колеги народни представители, моето име може да е Велико, но моят случай не е този на Панайот Волов.
И, уважаеми колеги народни представители, ако имате възможността, бъдете велики българи. Благодаря ви.“