Тематични проверки за насилието над деца бяха извършени от Държавната агенция за закрила на детето в общини на територията на цялата страна. Пред Русе Медиа д-р Елеонора Лилова, председател на ДАЗД, разказва какво е провокирало проверките и какви са резултатите от тях.
–Какво наложи провеждането от Държавната агенция за закрила на детето на тематичните проверки за насилието над деца?
Повод за проверката на Държавната агенция за закрила на детето е тревожната тенденция в покачването на сигналите за насилие над деца и между деца, които постъпват в агенцията и на Националната ни телефонна линия за деца 116 111. Целта ни беше да проследим работата по случаи на деца – жертва/извършители на насилие или в риск от насилие, предизвикателствата и трудностите пред професионалистите, нивото на взаимодействие между различните ведомства на местно ниво, имащи отношение към детето и ефективността на действията им за самото дете.
–Кой участва в проверките?
-Проверките са извършени от експерти на ДАЗД и са за спазване на правата на децата според Конвенцията на ООН за правата на детето, Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и подзаконовата нормативна уредба от органите по закрила на местно ниво. Обекти на проверките ни са детски градини, училища, центровете за специална образователна подкрепа, възпитателни училища-интернати, социално-педагогически интернат, центрове за настаняване от семеен тип, социални услуги и лечебни заведения
Направихме и редица срещи с представителите на органите по закрила на местно ниво – общинска администрация, районни управления на МВР, местни комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (МКБППМН), дирекции „Социално подпомагане“ (ДСП) и други, които имат отношение в работата по случаи на деца, жертви или извършители на насилие.
По време на тези срещи специалистите споделят нуждата от създаването на по-резултатен подход в работата и превенцията на случаи на насилие над и от деца чрез по-активни действия от страна на различните институции.
–Как бяха подбрани местата за проверка?
Проверка е извършена в 83 обекта, работещи с деца на територията на 16 общини в страната. Общините са избрани по критериите – брой население, установени проблеми и др., а в проверката за първи път използвахме интегриран подход, който проследява взаимодействието между институциите на местно ниво по един и същ случай на насилие, с оглед резултатност за самото дете.
Тематичната проверка е извършена в периода на три месеца по предварително съставен времеви график. Разглеждани са случаи на насилие между деца и върху деца за периода от 01.01.2020 г. до момента на проверката.
–Какво показаха резултатите?
-По данни на проверката в дирекциите „Социално подпомагане“ е работено по общо 119 случая за насилие над деца. От тях 37 са за физическо насилие, 36 за психическо насилие, 32 – сексуално насилие, 8 случаи са за неполагане на необходимите грижи за деца и 4 случаи са по повече от един вид насилие. В учебните заведения са установени 15 сигнала за насилие, а в детските градини 4. В центровете за специална образователна подкрепа има само един случай на насилие над ученик, като насилието е извършено в резидентната услуга, в която е настанено детето. В заведенията за деца с превантивни, подкрепящи и възстановителни функции, броят на случаите за насилие е 200. При извършената проверка в центровете за настаняване от семеен тип са установени 53 случая на насилие над и от деца. В лечебни заведения броя на хоспитализираните деца е 328, като малка част от тях са деца в риск, но не защото са били жертва на насилие.
-Има ли проблеми и как ще се решават?
-Всяка проверка установява пропуски, които могат да се надградят. Няма практика обаче да се провеждат регионални срещи с представители на органите по закрила, на които да се планира или обсъжда изследваното направление, включително броят на случаите на насилие на общинско ниво. Установена е добра практика за разглеждане на заседание на Комисията за детето към съответната община на комплицирани, трудни случаи на деца, например в Община Асеновград.
Проверките сочат повишени очаквания спрямо намесата на районна прокуратура по отношение на санкции спрямо извършителите на насилие. Изразяват се нагласи за повишаване активността на органите на полицията и МКБППМН по случаи на деца, извършители на насилие, от споделяне на информация за работата по тези случаи.
Установихме са пропуски в координацията между различните институции, част от които са по отношение на подаване на сигнал за дете в риск. Сигнали се подават предимно от граждани, липсва активност от страна на районен съд, районна прокуратура и полиция, липсва активна работа със семействата.
От разговорите с деца в хода на плановата проверка, те посочват като причина за агресията отсъствието на обучение по социални умения – в игровия вариант, чрез елементите на психодрама, размяна на роли и др. В ранния етап проблемът е свързан с трудности в адаптацията на децата към училищния начин на живот. Това поставя на преден план необходимостта от наличие на психолог и други подкрепящи специалисти във всички училища, който специално да обърне внимание на учениците в 1-ви, 5-ти, 8-ми клас, които преживяват своеобразен преход.
Необходимо е да продължим усилията за подкрепа на професионалистите, работещи с децата, включително от съществуващите социални услуги за резидентна грижа, педагози, медицински специалисти, психолози и др., чрез организирането на допълнителни образователни курсове, обучения, супервизия, чрез провеждане на междуинституционални срещи, конференции по темата, обмяна на опит и др.
Апелът ни към гражданите е всеки, който стане свидетел или има съмнение, че дете е жертва на насилие да подаде сигнал до Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или МВР.
Това е наша отговорност, защото насилието над деца е най-скрито в обществото и често остава невидимо за околните, защото децата се притесняват да споделят за него. То може да се случи навсякъде: на улицата, в семейна среда, в училището, детската градина или социална услуга и органите за закрила следва да имат навреме информация, за да могат да реагират своевременно.