В село Караманово почетоха паметта на героя граничар Асен Илиев, който загива едва 23-годишен на 31 март 1952 г. при престрелка с нарушители на границата. На церемонията, състояла се снощи, присъстваха кметът на селото Бисер Блажев, кметът на Община Ценово д-р Петър Петров, директорът на дирекция „Логистика“ към МО бригаден генерал Валентин Кръстев, началникът на Русенския гарнизон подполк. Павлин Илиев, военни и граничари от цялата страна.
Наред с поднасянето на венци и цветя бяха наградени победителите в националния конкурс за есе, посветен на живота и делото на Асен Илиев. Най-високото отличие – специалната награда, бе връчена на Емилия Василева от Караманово. Първо и трето място заеха Дария Илиева и Зоя Кирилова от Караманово, а второ място бе за Таня Димитрова от София. Вечерта завърши със заря.
Асен Илиев е роден на 24 април 1929 година в Караманово. През есента на 1949-а е призован да отбие воинския си дълг в редовете на родната казарма. След подбор той постъпва в Школата за обучение на сержантски състав в Банкя и е разпределен да служи в малката застава „Орел“ в Североизточните Родопи и водеща се към село Вълче поле. През първата половина на месец март четирима диверсанти влизат в България през 371-а гранична пирамида. Те се опитват да вербуват овчаря Атанас Горастев, но той веднага докладва на граничната застава. Диверсантите успяват да навлязат бързо във вътрешността на страната и по решение на граничните власти цялата местност бива блокирана.
Малко преди зазоряване на 31 март 1952 година множество граничари влизат в ожесточена престрелка с нарушителите на държавната ни граница. В 6.00 сутринта сред дъжд от куршуми загиват ефрейтор Георги Стоименов от застава „Круша“ и редник Стоил Косовски към застава в село Камилски дол. Асен Илиев се опитва да пресече пътя на бандитите към граничната бразда. В неравната схватка е пробит автоматът му, но той успява да застреля един от нарушителите и пада смъртно ранен на 200 метра от граничната бразда в местността „Кралимарков камък“. По мнението на военни специалисти престрелката под връх Сарабурун е най-тежкото сражение с диверсантска група в историята на гранични войски. Президиумът на Народното събрание на Република България награждава посмъртно Асен Илиев с Орден за храброст – трета степен, и го удостоява със званието младши лейтенант. От 15 май 1952 г. граничната застава „Орел“, на която служи Асен Илиев, носи неговото име. През 60-те години на минали век е изграден малък паметник на мястото на сраженията, увековечаващ подвига на героите. През 1982 г. в центъра на село Вълче поле е изграден монумент от гранит с ликовете на тримата загинали граничари, всеки гледащ в посоката на своята застава. В навечерието на 2 юни 1973 г. паметник е открит и в Караманово.
