В село Пиргово все още пазят жив спомена от тържественото посрещане през 1965 г. на двама от големите руски композитори от онова време – Дмитрий Шостакович и Тихон Хренников. Спомените на участниците в събитията ще бъдат част от документалния филм с работно заглавие „Пианото на Шостакович“, за който Русе Медиа писа.
70-годишната преподавателка по математика проф.Татяна Черногорова тогава е шестокласничка и е едно от двете момичета, избрани да посрещнат и поздравят гостите на площадката пред училището.
„Онези години бяха други, в село имаше радиоуредба. 12 без 5 на обяд и вечер в 17 без пет се съобщаваха важните съобщения. Така че седмица преди да дойдат Дмитрий Шостакович и Тихон Хреников, тук на село ние вече знаехме. Цялото село знаеше, в училище се подготвяхме и нашата учителка по руски и музика, която ми е и леля, подготви мен и моята приятелка да изпеем песента на Хренников „Друга я никогда не забуду, если с ним подружился в Москве“. Подготвихме, посрещнахме ги с много голямо вълнение, вързахме им червени връзки, тогава аз бях дружинен председател, бяхме пионери, изпяхме песента на Тихон Хренников и беше много голямо тържество. Много голям празник за цялото село“, връща се назад в спомените си проф.Черногорова.
Тя разказва, че Шостакович е бил развълнуван от това посрещане. „Действително това да видите цялото село на площада, да не можеш игла да пуснеш, заради него и Хренников. Беше голям празник, който дълго след това се помнеше“, казва проф.Черногорова.
Бившата учителка по история и френски, 87-годишната днес Вержиния Пометкова, също помни посрещането на двамата композитори. „След като им вързаха връзките и изпяха песента, те благодариха на момичетата. Шостакович наистина много се вълнуваше, особено като гледаше толкова народ. Хренников отиваше при другите хора, говореше, а Шостакович беше по-скромен, не контактуваше толкова, някакси му беше неудобно. В салона, като отидохме, беше много нервен, когато засвири музиката. Бяха поканили оркестър от Русе, салонът беше малък, шумно и той някак се раздразни“, казва Вержиния Пометкова.
Проф.Татяна Черногорова споделя, че макар спомените да избледняват, топлината от преживяното е останала. „Отношението тогава към руснаците и Русия беше друго и за мен то се запази. Когато ми казаха, че ще се снима филм за Шостакович, много се развълнувах, защото се връщам в детството, в един хубав свят“, казва още тя.