Град Русе отдавна е известен като „градът на 100 първи неща“ с новаторски инициативи и постижения, случили се преди повече от век. Но историята на първите постижения не спира дотам. През последните 30 години в града бяха реализирани още поне четири първи по рода си инициативи:
- Първият бизнес инкубатор в Русе
- Първият машинен лизинг за малки и средни предприятия
- Първият гаранционен фонд
- Първият фонд за подпомагане на стартиращи земеделски производители
Всички тези проекти бяха реализирани благодарение на Катя Николова Горанова – визионер и общественик, който посвети живота си на подпомагането на малкия бизнес в Русе и България. Днес тя щеше да навърши 70 години. По нейния пример бяха създадени над 40 центъра за подпомагане на бизнеса в страната.
Живот, посветен на Русе
Катя Горанова имаше възможност да замине за САЩ или да продължи кариерата си в София, но избра да остане в Русе и да работи за развитието на града. Тя знаеше, че малкият бизнес е гръбнакът на всяка икономика, а средната класа е в основата на развитието на всеки град. Благодарение на нейните усилия много хора стартираха своя бизнес с нейна помощ. Някои от тях днес са утвърдени бизнесмени, а техните фирми са лидери на пазара.
Тя не търсеше признание или благодарности – правеше всичко това, защото беше необходимо. За нея справедливостта и истината бяха водещи принципи. Без страх тя говореше за корупцията, за замърсяването на въздуха, за безразборното застрояване и унищожаването на зелените площи в Русе – проблеми, които и днес са актуални. Много хора се обидиха и помнят тези истини, защото истината боли.
Нереализираните идеи
Сред последните ѝ проекти, които бяха на прага на реализация, но останаха в архивите, са:
- Креативен център в Русе – пространство за иновации и творци, което можеше да даде нови възможности за града.
- Клъстер за земеделски производители в община Сливо поле – проект, който щеше да улесни преработката на суровини и продукти, правейки ги по-достъпни и по-изгодни за пазара – проблем, който сега е особено актуален.
България има нужда от хора като нея – „тихите герои“, които неуморно работят за обществото, не търсейки признание, а водени от убеждението, че само чрез действия и отдаденост нацията може да има бъдеще.
В памет на Катя Николова Горанова
