Проф. Иван Станков е носител на националната литературна награда „Елиас Канети“ в Русе. Призът му бе връчен за книгата „Вечерна сватба“ на церемония в Доходното здание. Той получи грамота, парична награда в размер на 5000 лева и бронзова статуетка, изработена от скулптора Мая Кубратова.
В речта си след награждаването си писателят започна с думите: „Аз съм Иван Станков и съм ваксиниран, и жив. Призовавам това да направят всички, които не са ваксинирани – не от страх за живота си, а от обич към близките си. Изключително радостно за мен е, че тази година журито присъжда награда „Елиас Канети“ на моята книга „Вечерна сватба“. Така книгата се връща при града, който я роди из купищата свои стари вестници. От там тя си открадна много от случките, героите, любовите и смъртите“, каза проф. Станков.
По думите му, въпреки че не е роден в Русе, градът го е приел бащински на петгодишна възраст сред своите родни деца.
„Изучи ме и ме възпита в красотите си. За това, мой роден град, приеми тази изтекла от сърцето ми книга като малка приписка към твоето светлоструйно житие. И пребъдвай в идващите времена“, каза проф. Станков.
По думите му, въпреки че не е роден в Русе, градът го е приел бащински на петгодишна възраст сред своите родни деца.
„Изучи ме и ме възпита в красотите си. За това, мой роден град, приеми тази изтекла от сърцето ми книга като малка приписка към твоето светлоструйно житие. И пребъдвай в идващите времена“, каза проф. Станков.
Книгата му „Вечерна сватба“ разказва за любов. Повечето от героите в някакъв вид наистина са съществували преди сто години. Крадци, млади вдовици, гимназистки, следователи, бъчвари, светици, самоубийци, акробати или проститутки – всички те са от най-големия български град на Дунава. Живеят там и носят на гръб междувоенното време. Всички правят най-старото нещо на света – обичат. Любовта ги намира и се стоварва отгоре им като откровение, но и като проклятие. А човекът се оказва слаб за такива дарове.И мъртвите, и оцелелите споделят с читателя си, че от любовта, както и от смъртта, изход няма.
По думите му, въпреки че не е роден в Русе, градът го е приел бащински на петгодишна
Проф.Иван Станков е преводач и преподавател по българска литература във Великотърновския университет. Автор е на монографични изследвания върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил Попов, Борис Христов. Превежда от румънски книгите на Мирча Картареску, Дан Лунгу.
Станков е автор на трилогията с разкази „Спомени за вода. Dm“ (2014), „Улици и кораби. Gm“ (2017) и „Имена под снега. А7“ (2019). „Вечерна сватба“ е четвъртата му белетристична книга.
Общо седем бяха претендентите, номинирани в раздел „Белетристика“ за наградата „Елиас Канети“. Останалите шестима са Георги Господинов с „Времеубежище“, Захари Карабашлиев с „Опашката“, Момчил Николов с „Чекмо“, Теодора Димова с „Поразените“, Русана Бърдарска с „Опитът“ и Христо Карастоянов с „Т като Ташкент“.