С тържествена заря-проверка тази вечер в Бяла бе отбелязана 147-ата годишнина от Освобождението на България и 148 години от Освобождението на града от османско иго. Бяла е второто по-голямо българско селище след Свищов, което бива освободено от османското владичество. Поради този факт тя се приема и за първата столица на новоосвободената българска земя.
В тържествената заря-проверка участваха представителни роти от Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново. Почетният строй беше приет от заместник-началника по логистиката на висшето учебно заведение полковник Светломир Стоянов. По традиция домакин на церемонията беше кметът на общината Димитър Славов.
„В историята на България има много събития и дати, които са поставили основата на националното ни самочувствие и достойнство, но 3-ти март 1878 година е дата, която ярко се откроява в историческия ни летопис. Дата, която събира в едно родолюбието, възторга от дълго жадуваната свобода и благодарността към саможертвата на хилядите войни участвали в Руско-турската Освободителна война – 1877 -1878 година. Трети март е символ на свободата, на несломимия български дух, на националното ни достойнство, самочувствие и идентичност“, каза кметът.
Славов припомни, че на 5 юли 1877 г. руските войски, предвождани от генерал-майор Александър Арнолди влизат в Бяла. От 20 юли до 13 август в Бяла заседава Главната императорска квартира. Тук се провеждат два военни съвета, които имат стратегическо значение за хода на войната. На единия от тях присъства и генерал Гурко, заедно с бъдещият български княз Александър Батенберг. Беленчани играят прочутото хоро пред Императора на което Иван Вазов посвещава стихотворението „Царят в Бяла”.
„Свидетелство за ония паметни дни са конакът на Мехмед бей (сега Исторически музей), в който се е помещавала Главната квартира на руското командване, гробът и паметникът на Баронеса Юлия Вревская – обаятелна личност и изключителна жена, отдала живота си за нашата свобода, ангел на милосърдието, който ние ще носим винаги в сърцата си, Бюст-паметникът на лобното място на големия български революционер Панайот Волов на десния бряг на Янтра, Паметникът на Николай Пирогов – инспектирал двете военни болници в Бяла, Паметникът край река Янтра, издигнат в памет на загиналите офицери в тежките сражения край Горно Абланово и Кацелово, Паметникът на победата в село Лом Черковна и не на последно място Мостът на Колю Фичето, през чиято каменна настилка буквално е преминавала европейската история. Днес ние не само почитаме жертвите. Днес си даваме сметка, че сме длъжни да работим за сбъдването на надеждите. За намирането на истински и достойни пътища, по които да вървим. Пътища, които да ни изведат до мечтата на Апостола за чиста и свята република в интерес на нейните граждани. Образование, духовност, последователна работа, ясна визия. Ето това ни е нужно, за да осигурим бъдещето на силна и вечна Майка България!“, заяви още Димитър Славов
Той отбеляза, че днес винаги отдаваме почит и на хилядите загинали руски, белоруски, украински, румънски и финландски воини за Свободата на България и призова присъстващите да пазят паметта на светите места и светлите дати, които са се превърнали в жалон от миналото към бъдещето на родината. „Преклонение, признателност, чест и слава на загиналите за Освобождението, сред които храбро се сражаваха и хора от Бяла и Беленския край в името и за бъдещето на България“, каза още Славов.
Сред официалните гости бяха почетният гражданин на Бяла Пламен Нунев, началникът на Регионалното управление на образованието д-р Росица Георгиева, кметът на Борово Валентин Панайотов, народният представител Георги Кръстев, редица представители на местната и държавната власт от региона и съседните населени места, представители на Русенската света митрополия, сред които и енорийският свещеник на Бяла отец Георги Стоянов.
Инициативата, която се организира от Община Бяла със съдействието на Националния военен университет вече повече от половин век, продължи с тържествена вечерна проверка, както и с отдаване на почит към освободителите и създателите на българската държава от представителни блокове на Националния военен университет във Велико Търново. Церемонията завърши с празнична заря.
