331 млрд.евро е проектобюджетът на Европейския съюз за следващите 5 години, като политиката на сближаване, която е сред най-важните за България, остава основен приоритет и за новата Европейска комисия. Тя започна работа от 1 декември под председателството на Урсула фон дер Лайен.
„Това, което Комисията е направила в своето предложение, е фокусът да се премести върху държавите, които имат най-много нужда от средства за сближаване, и тези, които вече са успели да се сближат достатъчно, съответно ще получат по-малко финансиране. България е от тези страни, които имат най-голяма нужда, така че парите за България се увеличават и България ще получи нужната подкрепа, за да ускори своето приближаване към европейските средни нива. България получава общо 10,1 млрд. евро за новия период спрямо около 8,1 млрд.евро в предишния. Тъй като средствата са ограничени, има таван на увеличението от 2 млрд.евро. България е на този таван и ще получи 2 млрд. евро повече“, коментира Цветан Кюланов, и.д. ръководител на Представителството на Европейската комисия в България на семинар за журналисти в Кранево.
За предишния период 2014-2020 г. страната ни е увеличила чрез помощта на ЕС брутния си вътрешен продукт с 5,5 % и са разкрити нови 200 000 работни места. Подписани са договори, които да инжектират 80 млн. евро частен капитал в българската научно-изследователска дейност.
Новата Европейска комисия ще има 6 основни приоритета вместо 10, както бе при комисията, оглавявана от Жан-Клод Юнкер. В голямата си част темите се припокриват, но фокусите за следващите пет години ще бъдат различни.
Първият и най-важен е „Европейският зелен пакт“, който съответства донякъде на плана „Юнкер“, но е насочен към „зелената“ икономика и по-чистото и екологично бъдеще. Тук задачата на ЕК е да ускори промяната и тя да стане по-лесна, включително чрез финансова подкрепа, законодателни инициативи и по-широк пакет от мерки. Европейският зелен пакт е ориентиран в четири посоки – хора, климат, околна среда и икономика. Както е известно, България е държавата-членка с най-ниски доходи, а българската икономика е силно зависима от изкопаемите горива, които са замърсители на околната среда. Затова се очаква да получи и финансова подкрепа в тази посока, включително и за инвестиции и създаване на нови бизнес модели, които да насърчат развитието на икономиката в екологична посока.
„Промяната ще отнеме доста време, тя вече се случва, започнала е с ангажиментите, които държавите-членки са си поставили още до 2020 г., които вече са постигнати, новите до 2030 г., които също са на път да бъдат постигнати, но амбицията на Комисията и на институциите е наистина европейският континент да стане въглеродно неутрален до 2050 г.“, казва Цветан Кюланов.
Вторият приоритет е „Икономика в интерес на хората“ , където фокусът е насочен върху малките и средните предприятия. Те най-трудно се справят с административната тежест, а именно от тях се очаква да движат икономиката на държавата. Затова ще бъде подготвена стратегия за облекчаване на бюрокрацията и за достъпа им до капиталовите пазари. Тук се включва и темата за справедливата минимална работна заплата, която е тема за цяла Европа, тъй като неравенствата се увеличават. Тя няма да е една и съща за всички държави-членки, а ще бъде съобразена с икономиката на всяка държава, тъй като няма как България и Германия например да имат еднаква минимална работна заплата. Чисто икономически МРЗ е между 40 и 50 % от средната работна заплата, което в момента в България вече е постигнато.
В сектора на банковата регулация все още има какво да се желае, тъй като въпреки намаляването на таксите за преводите във валута, които в България бяха много големи, финансовите институции намират начини за печалба – като вдигане на други такси например. Докато в Белгия се плащат 20 евро на година, срещу които може да се правят неограничен брой преводи, у нас ситуацията е коренно различна. А често се касае за едни и същи банки, които имат своите подразделения в различните страни.
Като трети приоритет е „Европа, подготвена за цифровата ера“, където ще се трябва икономиката да се развие в посока на цифровите услуги, а ЕС ще се стреми да стане световен лидер по отношение на изкуствения интелект. Въпреки че България има много IT-специалисти, икономиката й все още не е толкова модернизирана и на пазара на труда няма достатъчно хора с нужните знания. ЕК предвижда план за действие в областта на цифровото образование, а отделно ще се работи в областта на изследванията и иновациите.
„Утвърждаване на европейския ни начин на живот“ е четвъртият приоритет, който предизвиква най-много полемика, тъй като въпросът е дали европейските ценности са общи или всеки си има своите собствени. Тук едно от основните неща ще бъде утвърждаването на върховенството на закона като безспорна ценност и право на всеки европеец. Това е особено важно за България, тъй като липсата му не позволява на икономиката да работи. Самият бизнес няма към кого да се обърне, ако се чувства несправедливо третиран. Очаква се да бъде предложен механизъм, който да позволява ЕК да контролира прилагането на върховенството на закона. Част от този приоритет е и темата за сигурността, която е важна за България, тъй като е външна граница на ЕС. Целта е Европейската агенция за гранична и брегова охрана „Фронтекс“ да има 10 000 служители не до 2027 г., както първоначално бе предвидено, а още до 2024 г., тъй като геополитическите рискове съществуват, а тежестта на охраната не може да пада само върху страните-членки по границата на ЕС.
„По-силна Европа на световната сцена“ е приоритет, в който Европа трябва да обърне поглед и извън себе си. Един от важните въпроси е необходимостта от промяна на правилата за взимане на решения. В момента големите световни икономики – САЩ, Китай, Русия, могат да решават еднолично и в рамките на секунди, докато ЕС може да не вземе решение по даден въпрос цяла една година, докато се постигне съгласие от всички страни. А това пречи на оперативността.
Темата за Западните Балкани също е част от дневния ред, тъй като все още не всички държави са убедени, че трябва да подкрепят евроинтеграцията им. И тук отново стои въпросът за бързото вземане на решения, тъй като докато ЕС се бави, в своята несигурност страните от Западните Балкани ще се обърнат към други големи сили, които не се колебаят толкова дълго.
Шестият приоритет е „Нов тласък за европейската демокрация“, който е провокиран от рекордно високата избирателна активност на европейските избори през 2019 г. Младите хора показват, че искат да участват в управлението и вземането на решения, и затова ще бъде организирана Конференция за бъдещето на Европа. На нея ще се съберат мненията на хората от регионите, ще се чуят техните гласове и на широк форум ще се обсъди новият процес на вземане на решения. Целта е всеки да почувства, че неговият глас е чут в Европа.
