Българският спорт загуби една от най-големите си фигури. На 68-годишна възраст от този свят си отиде легендарният вратар на ЦСКА и националния отбор Георги Велинов, по-известен сред хилядите фенове като Джони.
Велинов прекара последните си дни във ВМА, където лекарите се бориха за живота му. От години любимецът на феновете водеше тежка битка с онкологично заболяване на челюстта, като премина и през сложна операция в Турция. Въпреки несломимата си воля и подкрепата на цялата общественост, бившият Футболист на годината не успя да спечели последното си голямо изпитание. Неговата кончина остави огромна празнота в сърцата на всички, които се докоснаха до неговото майсторство и доброта.
Славният път на Георги Велинов на терена бе осеян с множество триумфи, които го превърнаха в истинска икона за Сектор Г. Той стана шампион на страната шест пъти и вдигна Купата на България четири пъти. През 1981 година бе обявен за най-добрия футболист на родината, а година по-късно бе основен стълб в отбора, достигнал до паметния полуфинал за КЕШ.
Джони Велинов е роден в Русе на 5 октомври 1957 г., а футболният му път започва край Дунава, където защитава цветовете на местния клуб.
Джони дебютира за първия отбор на Дунав през юли 1974 г. и до края на 1975-а записва 4 срещи. Следват две години и половина в Черно море, където изиграва 70 мача, преди да настъпи славният му период с ЦСКА.
На „Армията“ Велинов прекарва близо десетилетие – от юли 1978 до юли 1987 г. Дебютира за 31-кратните шампиони на 11 ноември 1978 г. при победата с 2:1 над Спартак Плевен. Любопитен факт е, че вратарят има и едно попадение – на 2 декември 1981 г. при разгрома с 9:1 над Чепинец Велинград в турнира за Купата на Съветската армия.
Той е част от шампионските триумфи на ЦСКА през сезоните 1979/80, 1980/81, 1981/82, 1982/83 и 1986/87. Печели Купата на Съветската армия през 1984/85 и 1986 г., както и Купата на НРБ през 1980/81, 1982/83, 1984/85 и 1986/87.
Кариерата му минава и през чужбина – в Спортинг Брага, където записва 13 срещи в периода юли 1987 – юли 1988 г. Впоследствие играе още за Академика (Лисабон), Елваш (Португалия), Сливен и Ботев (Нови пазар).
Велинов приключва професионалната си кариера с 338 мача на най-високо ниво в българския футбол. През 1980 г. получава званието „Майстор на спорта“, а година по-късно печели приза „Футболист №1 на България“. За националния отбор записва 33 мача, има 21 срещи за младежите до 21 години и още 17 за други юношески и младежки гарнитури.
След края на състезателната си кариера започва треньорски път. През сезон 1995/96 застава начело на Локомотив (Русе) и извежда „железничарите“ до историческа победа с 1:0 над градския съперник Дунав – резултат, който коства на „драконите“ изпадане при аматьорите за първи път в историята им, докато Локомотив запазва мястото си в Б група.
Работи като треньор на вратарите в ЦСКА през сезон 2000/01, след което продължава в ДЮШ на клуба и по-късно става директор на школата. Последната му изява като треньор е през 2018 г., когато поема вратарите в щаба на Христо Янев и доиграва кампанията след раздялата със Стамен Белчев.
Извън терена обаче Джони води още по-тежка битка – повече от две десетилетия се бори за живота си. По думите му всичко започва след тежките загуби на баща му и съпругата му. Петгодишен мъчителен период завършва с трансплантация на черен дроб – единственият му шанс за оцеляване.
В края на 2006 г. лекарите му съобщават, че операцията е неизбежна заради развита цироза. Донор става мъж от Варна, чиито органи са дарени от съпругата му. След шест месеца чакане е намерена съвместимост и на 10 май Велинов получава втори шанс за живот. Сам признава, че без трансплантацията са му оставали едва няколко седмици.
Оттогава празнува два рождени дни – на 5 октомври и на 10 май.
През 2024 г. отново се изправя пред тежко изпитание – онкологично заболяване на челюстта, наложило множество операции и лечение, започнало с интервенции в Турция. През януари 2025 г. състоянието му се влошава и лекарите препоръчват нова операция, за която семейството му търси финансова подкрепа.
На 17 февруари 2026 г. Велинов е приет във ВМА в изключително тежко състояние и отново се бори за живота си, но този път не успява да спечели битката.
Поклон пред паметта му!
