Бъдещето на Летище Русе отново е неясно, след като общинските съветници днес не подкрепиха предложението да се удължи срокът за изпълнение на 15-те точки от договора с „Еърпорт Русе“. Както Русе Медиа писа, той изтече днес, а тъй като не всички точки от двугодишния срок са приключени, съсобственикът на дружеството Христо Крушарски поиска удължаване с 8 месеца.
Изслушан бе и представителят на „Еърпорт Русе“ Веселин Цеков. Той обясни, че дружеството има финансовата възможност да избере най-добрите специалисти, които да изработят генерален план. Той каза още, че досега във възстановяването на летището са вложени 3 млн. лева. Наети са 20 служители. По думите му и сега летището може да се ползва за търговски полети.
Съветниците обаче не успяха да съберат необходимите 2/3 от гласовете – 34 гласа. След продължилата над два часа дискусия 28 души гласуваха „за“ 12 бяха „против“, а 4 се въздържаха. Така договорът, с който „Еърпорт Русе“ беше получило безвъзмездно право на управление на Летище Русе за 10 години, трябва да бъде прекратен поради неизпълнение на 15-те точки.
Ето как кметът Пенчо Милков коментира какво следва оттук нататък за Летище Русе:
Летището е наша цел и след като Общинският съвет така е решил, ще направим анализ за всички възможни пътища за продължаване работата по тази инициатива. Дали ще е с този субект, явно тъй като са гласували да не се удължи, няма да можем да останем в рамките на този договор. Това не изключва субекта, защото много от съветниците също казаха да се прекрати този договор и могат да сключат друг. Заявявам на всички, аз горе емоционално и на сесията така го казах, че трябва да не спираме да се движим, стъпка по стъпка.
За мен е неправилно решението, защото можеше да се удължи само с няколко месеца и да получим генералния план. Генералният план е най-скъпата от всички задачи, които бяха възложени. В момента, в който летището се връща сега в този му статут без генерален план, трябва Община Русе евентуално да го плати. А той е няколкостотин хиляди лв. Можеше в случая да се заплати от субекта, който държи летището. Набива се думата безвъзмезден – то си е безвъзмезден, защото не се получават пари, но в същото време по договора имаше 15 тежести, условия, които бяха критично важни за нас. Ако всички си спомнят, ние бяхме получили за тези 15 точки от държавата 2,6 млн.лв. , така че в никакъв случай тези тежести не са лесни, не са прости, не отнемат малко време. Съжалявам наистина, че повечето съветници така са преценили, направих всичко възможно да не се спира работата по летището, това е наша кауза. Ще търся други правни способи.
В договора е записано, че ако не са изпълнени 15-те точки за две години, в този случай той се прекратява. Аз ще изпратя уведомление съобразно решението днес на Общинския съвет. Очаквах и двата резултата – и да мине, и да не мине. Няма да действам на инат, ще търся всички правни способи, ще се вслушам в това, което съветниците казват, за да продължим, да не спираме на място. Много е направено. Лошото е, че тръгвайки си сега, инвеститорът ще вземе и голяма част от нещата, които бяха разположени на летището, осветлението например, и ще ни върнат крачки назад. Но това е, не всеки вижда цялата картина.
Много е направено, но от септември до януари забавянето се дължи на това, че двамата съдружници трябваше да си уточнят бизнес отношенията. С акад. Белоев направихме множество срещи поотделно и заедно с тях, като видяхме,че се бавят. Позитивно беше, че остана единият съдружник „Стойпроект“ на Крушарски, който е осигурявал до момента почти всички средства. Той работеше по летището, а Антони Търницов – по генералния план.
За изготвянето на един генерален план има три етапа – първият е събирането на информация, те го правят от месеци. Вторият е разработката, третият е съгласуване. Аз смятам, че най-разумното беше Общинският съвет да даде един месец да ни представят първо заданието, което трябва да се подготви за генералния план. Ние можехме да наемем външни експерти, за да съгласуват, и да им дадем няколко месеца за разработка на проекта на генерален план, който да ни го дадат с приемо-предавателен протокол. В него момент Община Русе щеше да има най-скъпото и трудното нещо – проекта на генерален план. По него после можеше с всякакви експерти да го модулираме, той е наша собственост. Сега с това решение, за да направим крачка напред, трябва да намерим няколкостотин хиляди, трябва да пуснем обществена поръчка за изработване на генерален план. Това, което много хора казват – да дадем летището под наем, дружеството и сега може да го ползва. Най-доволни от това решение са хората от „Стройпроект“ , защото в момента ги освободихме от най-скъпото им задължение.
Може и да има съдебни дела. В най-добрия случай аз им пиша писмо, те вземат някои неща и си тръгват. В другия случай съществуват и други възможности.
Ето и как преминаха дебатите по темата за Летище Русе на сесията: