Българският червен кръст отбелязва големите християнски празници с акции за доброволно кръводаряване. По данни на организацията всеки ден около 600 души се нуждаят от преливане на кръв, а тя се осигурява изключително трудно. Според БЧК все още у нас няма работеща стратегия за насърчаване на доброволните кръводарители, а парите, които струва един акт на кръводаряване, са крайно недостатъчни.
Заради сериозния недостиг на кръв и кръвни продукти нелегалната търговия у нас процъфтява. Това констатират с тревога от Българския Червен кръст. За да се пресече тази практика, от организацията предлагат цената на кръвта да влезе като част от клиничната пътека.
„В наредбата, която е от 2007 г., едно кръводаряване на литър кръв струва 90 лв., което е нереалистично. На практика един кръводарител дава 450 мл кръв от себе си, което означава, че остойностен този процес, не самата кръв, този процес е 45 лв., което наистина е много малко, за да може да се покрият реалните нужди дори на самия процес по кръводаряване. Тук е възможно обаче да се поработи върху това да се остойности кръвта не за друго, ами тя да влезе като част от клиничната пътека. Защото в момента болниците черпят кръв, но тя за тях е осигурена чрез фамилно кръводаряване, по някакви други линии, които човек, нуждаещ се от операция, успее да намери и да представи, че е дадено кръв вместо него“, казва д-р Надежда Тодоровска, зам.-генерален директор на БЧК.
За разлика от България, в Европа доброволното безвъзмездно кръводаряване е масово явление. В Русе сред най-активните доброволци е младият Иво Минчев, който е дарявал кръв над 30 пъти.
„Хората разбират колко е важно да се кръводарява, когато изпаднат в нужда. Когато трябва да някой да помогне на тях, разбират колко е важно те също да са помагали преди. И в групите в социалните мрежи много хора влизат там по нужда, но остават там с възможността да помагат в бъдеще на други хора. Кръводаряването е нещо изключително хуманно“, смята Иво Минчев.
За да насърчи и улесни потенциалните дарители, БЧК все по-често прави и изнесени акции, включително и русенската организация.
„В света около 80 процента от кръводарителите са хора, които си стоят на работните места или си живеят в кварталите, и при тях се отива с мобилни екипи, за да се вземе, да се направи тази манипулация. А в България е обратното“, казва още д-р Надежда Тодоровска.
Положителна тенденция е, че все повече млади хора се отзовават на призивите за безвъзмездно даряване на кръв.
