„Ще говоря за история, и тя е много емоционална за мен.“ Така започна разказа си Светослав Първанов, зам.изпълнителен директор на „Булмаркет Груп“, по време на откриването на „Индустриален парк ЛВЗ“ в Русе.
Първанов разказа, че е бил част от екипа, взел решението за придобиването на терена на бившия Локомотивен и вагонен завод. След няколко огледа бил възложен и проектът по обследването на сградите.
Резултатите разделили сградите в три групи – такива, които могат да се използват след ремонт, опасни конструкции, които трябва да бъдат съборени, и сгради, които могат да бъдат възстановени, но трябва да се прецени дали това е икономически оправдано.
Сред постройките, определени категорично за събаряне, била и т.нар. „историческа сграда“.
„Когато влязох в нея, сърце не ми даде да я покажа на фирмата, която бяхме избрали да извърши събарянето“, разказа Първанов.
Той започнал да проучва историята на сградата и попаднал на сведения, според които камъните, от които е изградена, са свързани с историята на първата железопътна линия Русе–Варна.
„Започнах да чета историята на сградата и установих, че тя има много интересна и много емоционална за мен история“, разказа Светослав Първанов.
По думите му легендата за сградата започва с английските инвеститори братя Бъркли, които убеждават султана да бъде изградена железопътна инфраструктура в Османската империя. Те сключват договор, близък до днешните концесионни договори, според който в продължение на 99 години ще експлоатират железопътната линия.
„Идва почти финалът за откриването на железопътната линия и става ясно, че няма изградени приемни здания. Това са гарите. И настава един лек спор – биват обвинени, че са измамници, че тези сгради не са били включени в проекта. Така или иначе те са необходими в инфраструктурата, за да се пусне в експлоатация железопътната линия“, разказа Първанов.
Той допълни, че според легендата тогава било възложено на Дунавския валия да намери строителен материал за изграждането на гарите и работилницата за вагони и локомотиви.
„Митхад паша със своята конница и български делогери тръгва по железопътната линия и когато подминават Шумен, Каспичан и Преслав, виждат базиликата и крепостната стена. Делогерите мерят, изчисляват и казват: този материал би бил достатъчен, за да се изградят тези сгради“, разказа той.
За железопътната линия Русе–Варна са използвани два типови проекта – за малко и за голямо приемно здание. Издадена била заповед собствениците на волски впрягове да превозват безвъзмездно камъни от базиликата и крепостната стена към строящите се гари.
„С камъните от базиликата и крепостната стена в Русе са построени тази сграда и първата железопътна гара, която в момента е Музеят на транспорта и съобщенията“, каза Светослав Първанов.
Той подчерта, че именно тази история го е накарала да потърси начин сградата да бъде запазена, въпреки че първоначално конструктивното обследване я е определило за събаряне.
„Когато се запознах с тези исторически факти, прекарах два дъждовни уикенда в Плиска и Преслав. Занимавах се със снимане, смятане, налагане на камъни. Аз съм категоричен, че тези камъни са именно оттам“, каза той.
Първанов разказа и за първоначалната идея сградата да бъде демонтирана и изградена отново на друго място, тъй като пречела на планираните железопътни коловози в индустриалния парк. Конструктори и строители обаче го убедили, че подобно преместване практически е невъзможно.
Стените са с дебелина около 60 сантиметра, изградени от дялан камък от двете страни, а вътрешността е запълнена с натрошен камък и свързващо вещество. Покривната конструкция също се оказала необичайна за времето си – без традиционни подпорни колони, с метални шпилки и специална технология на захващане.
В крайна сметка било взето решение сградата да остане на мястото си и да бъде реставрирана.
„Тя е емблематична за Русе. Запазени са не повече от три-четири снимки от времето на откриването през 1866 година. Аз я считам за един от символите на града. Тя не е паметник на културата, но за мен има изключителна ценност“, заяви Първанов.
Днес сградата е запазена като част от новия „Индустриален парк ЛВЗ“.
В края на разказа си Светослав Първанов направи и лична равносметка:
„Нито аз, нито господин Станков, нито Момчил Бояджиев сме родени в Русе. И имам усещането, че за да създаваш блага, да създаваш перспективи за развитие, да съхраниш историята, която е мостът между миналото, настоящето и бъдещето, не е важно къде си роден. Може би по-важно е да имаш сърце, предприемачески дух и много воля да го постигнеш.“
Какво още разказа той и как изглежда историческата сграда днес – вижте във видеото.
wpDiscuz
