Като социално ангажирана компания „БАБ Консулт” с идеи за промени на трудовия пазар
Артак Арутюнян е основател и управител на бързо развиваща се и модерна агенция за подбор на персонал „БАБ Консулт”, с офиси в Русе и София. През 2024 година компанията е отличена за „Най-добра агенция за подбор на персонал за 2024 г.“ от Career Show. Активен бизнес лидер, през 2025 година, Артак Арутюнян е включен в престижната класация Top100Executives на Career Show Awards , победител в индекса „Bulgaria’s Top 100 Workplace Leaders”, което е признание за неговият лидерски подход и влияние в сектора на човешките ресурси.
-Кои професии или позиции за хора без квалицификация се оказаха дефицитни на пазара на труда?
– Ако направим анализ на търсенето през 2025 година-всички, свързани с извършване на ръчен труд, както и спомагателен персонал. И тази криза ще се задълбочава като прибавим и нуждата от хора за обща работа в строителството, машинни оператори и общи работници в производствените сфери. Мога да добавя и по-квалифицирани служители като заварчици, шлосери, шмиргелисти, електротехници, механици, абсолютно всичко, свързано с ръчен труд. Тоест, всичко, което AI принципно може да замени, но на този етап е много скъпо и вероятността за това изглежда по-малка. Някои експерти казват, че изкуственият интелект по-трудно ще замени определени професии и аз също съм на това мнение. Изкуственият интелект може би ще създаде нужда от нови професии, ще замени някои, но тези, свързани със занаяти, се предполага, че ще бъдат по-защитени от конкуренция.
– Как може да се преодолее проблемът с липсата на работници и вносът на хора от трети страни решение ли е?
– Донаякъде, да, но при определени правила, защото хора отвън могат да помогнат да се преодолее проблемът с недостиг на персонал. Но аз мисля, че е нужно да потърсим резерви първо сред нас. Редно е да обърнем внимание на уязвими група на пазара на труда, чийто потенциал не е оценен. Вътрешният ресурс, с който България разполага трябва да го мобилизираме, да го защитим и да създадем условия, така че тези хора да бъдат интегрирани в пазара на труда. Ето затова са необходими промени в законодателството. Що се отнася за вносът на работници от трети страни, за работодателите ще е от помощ поне за определени позиции по-бързо получаване на работни визи за нашата страна. Има такъв пример и то в съседна Румъния. В Северната ни съседка на годишна база имат определена квота за внос на служители от трети страни. Доста от тях остават да работят в Румъния, а не малка част чрез агенции за временна заетост биват отдадени в други държави. Да, самият внос крие рискове. Но пък в превенцията на този риск можем да вземем опита на Латвия. Там са решили проблема с недостиг на работници, като допускат хора от трети страни само с паспорти с биометрични данни. И те получават разрешение да остават в Латвия до 45 дни.
– С тези примери казвате, че външните работници не вземат работата на местните, каквито опасения може би има в България?
-Не, те дори подпомагат икономиката, защото има професии за които няма хора. В един космополитен свят и членството ни в Европейския Съюз какво значи да вземеш работата на българина?! В Германия, където аз съм живял и смятам себе си за техен възпитаник, няма никакво значение от къде идваш. Просто отиваш в държавата, издават ти идентификационен номер и започваш да работиш и да си плащаш данъците. Аз не смятам, че работата на българина е застрашена. Все пак има и законови мерки, които ограничават работодателите да не надхвърлят определен процент служители от трети страни. Този модел малко е поостарял, той е създаден преди време като защита правото на труд на българските граждани. В същото време по данни на Националния статистически институт за миналата година над половин милион българи не работят и не учат. Аз разбирам и опасенията на нашите сънародници, защото се говори, че има служители от трети страни, които работят на по-ниски ставки и подбиват заплатите. Силно се надявам това да не е така. Първостепенна грижа на държавата е да осигури равни права за работещите, а за компаниите, регламент, който да не допуска подобна практика. И все пак, заради такива предразсъдъци бизнесът не трябва да губи.
– Заговорихте за уязвими групи и тяхното мобилизиране, има ли конкретна група на пазара на труда у нас, чийто потенциал не е оценен?
-Абсолютно, потенциала на хората над 50 години може да бъде много по-развит и те да бъдат пълноценно включени във всякакъв вид трудови дейности според опита и експертизата, които са натрупали. Би било добре по някакъв начин да бъдат насърчени самите работодатели за ангажиране на хората от този сегмент. Защото аз съм чувал за кандидати с умения и професии, които са дефицитни, а не са канени на интервю за работа само поради възрастта си. А в Западна Европа това не е така. Другата група, която заслужава внимание на пазара на труда са хората с увреждания. Смятам, че законодателството може да бъде пригодено към настоящите условия.
– Какво имате предвид, да отпадне част от защитата при наемане на работа на лице с намалена работоспособност ли?
– Това всъщност не е защита, а предпоставка тези хора да бъдат по-трудно наемани. Аз смятам, че трябва да имат шанс да се реализират и да имат отговорности и задължения като всички останали. Какво може да се промени в законодателството, предлагаме, когато биват назначени и преминат изпитателния период, лицата с увреждания, да могат да бъдат освобождавани от работа при несправяне с това, което трябва да извършват. Да се осъвремени нормативната уредба, така че да гарантира и техните права за лесно намиране на работа, и спокойствието на работодателя да предприеме и друг ход. Да, сега законът иска да ги защити, но работодателите са притесняват да наемат хора с увреждания, защото трудно биха ги освободили. И това не е услуга зе тези хора, защото трудно си намират работа. Ако бъде предприета промяна, работодателите ще са по-склонни да наемат хора с увреждания. Ето така те няма да остават изолирани от пазара на труда, няма да се налага да се съгласяват да приемат дадена работа, дори и да не им харесва, само за да се чувстват полезни. Могат да се въведат да речем компютри с брайлово писмо, за да интегрираме незрящите. Всичко може, само да има хора, които искат да действат. Трябва да се променят закони в полза на хората.
– Какви затруднения срещат работодателите и агенциите за подбор на персонал, като Вашата, ако искат да използват алтернативни трудови договори?
– Става дума за нулевите трудови договори, каквито в България няма. Ние, като социално отговорна компания, искаме да започнем дебат по тази тема. За какво ще ни помогнат? Ще помогнат на хора, които работят на осемчасов трудов договор да започнат втора работа. Това не е точно като вторият трудов договор на четири или на два часа, разликата е в това, че се плаща за часовете, които реално са изработени. В момента как стоят нещата- наема се човек на два часа примерно или 40 часа в месеца, но ако е работил малко повече, трябва да му се плати допълнителен труд, а това спъва бизнеса. Нулевият трудов договор работи на принципа да се извика работещият само в моментите, в които има нужда от него. И ако е работил 20 часа му се плащат 20, ако е работил 40 часа му се плащат 40. Не е логично да се поставя условието за фиксирани часове и ставка за допълнителен труд в такъв тип договори. Бизнесът винаги ще намери решение, но важното е то да е в полза на хората и на държавата. И всякакви предположения за евентуални опити за злоупотреби не бива да ни спъват от този път, а напротив, държавата да контролира тази дейност. Тя може да се осъществява чрез специални лицензирани агенции или други лостове и механизми, които държавата е делегирала като правомощия на своите институции.
– Споменахте преди малко опита на Румъния, ако го използваме, може ли България да стане привлекателна за работници и служители, които да се преотстъпват, нещо като форма „под наем”?
– Много сериозна индустрия са развили нашите северни съседи. Доколкото ми е известно на годишна база 200 хиляди души от трети страни имат право да влизат в Румъния за работа. По една директива на ЕС някои от тях ги изпращат примерно да работят в Белгия, но са назначени на румънски трудови договори. Какво се получава-белгийският работодател изплаща възнаграждението на служителя по фактура, издадена от румънския му работодател. Той превежда заплатата на работещия в румънски леи по банковата му сметка, осигуровките му се плащат в Румъния, данък „печалба” остава в Румъния и аз лично им се възхищавам как са успели в последните 10 години на станат такъв фактор в нашия бранш в Европа. Трябва да вземем пример, защото това може да бъде само в плюс на държавата. Трябва да създадем нови съвременни правила, както за работещите „под наем”, така и за нулевите трудови договори, нека да могат агенциите като нашата да правят това. Разбира се, да има и санкции, ако не се спазват разпоредбите.
– Каква е отличителната характеристика на „БАБ Консулт” на фона на останалите Ви колеги в бранша като форма на предлагане на услугата „подбор на персонал”?
– На първо място е отношението! Както към кандидати, така и към компаниите, с които работим. Ние приемаме техните проблеми като наши, спазваме изключителна хигиена на отношенията, висок морал. Когато заработим с дадена компания ние браним техните интереси, така както нашите собствени.
– И на финала, каква е прогнозата Ви за трудовия пазар през настоящата година?
– Прави впечатление, че на пазара се усеща недостиг на всички професии, свързани със счетоводство и финанси. Част от специалистите в тази сфера са в пенсионна или предпенсионна възраст и в бъдеще се очертава дефицит. Счетоводството може би е от тези професии, които изкуственият интелект ще модернизира, промени, но няма да ощети човешкият фактор. Дефицитът на общи работници и средноквалифициран персонал също ще се усети. Ще бъдат изключително търсени складови служители, строители, заварчици, всякакъв вид майстори и там ще имаме много голям недостиг. В IT сектора регистрираме спад, виждаме кандидати, които са били много ценни в годините как са останали без работа, но занаятчийските позиции са много търсени. И аз съм на мнение, че и частния сектор, и държавния трябва да работим заедно, за да се намерят най-добрите решения и възможности за промени на пазара на труда. Като добър пример мога да посоча деловото партньорството на „БАБ Консулт” с Бюро по труда- Русе и Бюро по труда-Шумен. Всички трябва да се включим в процесите за промяна. Ние със своята експертиза като агенции, работодателите, които ни се доверят и държавата, която да се вслуша в нашите предложения. Все пак целта е обща, да работим за повишаване благосъстоянието на българина.
